ПЪПНА ХЕРНИЯ, ДИАСТАЗА И ПЛОСЪК КОРЕМ – МИСИЯ ВЪЗМОЖНА!

Ника е едно от момичетата с най-добри резултати от петото издание на предизвикателството „Не на диастазта. Снимките сами говорят.

 

Майка на две момчета, със много зает съпруг, който често е в командировка. Доколкото знам бабите и дядовците са надалеч и няма кой да ѝ помага. Според нас, нейният успех се крие в това, че беше много стриктна в храненето и е запомнила съвета ни да бъде постоянна. Надявам се нейният опит да помогне и на всички вас да се мотивирате и да не се отказвате в борбата с прибирането на корема!

Ето какво споделя Ника за нейното участие в програмата…

Представи се:

Здравейте! Казвам се Николина. След броени дни навършвам 30 и имам две прекрасни момчета на 4 и на почти 2 години. Преди да изляза по майчинство работех като Мениджър в сертификационна компания. Споменавам го, понеже работата е свързана с много седене пред компютър, а по време на програмата научих как това може да влияе негативно на стойката, респективно и на диастазата и какво да правя, за да минимизирам негативните последици за здравето ми, когато се върна на работа.

Първата ми бременност мина неочаквано трудно, с никакво движение, почти изцяло на легло. Родих по естествен път и скоро след това се заех да възвръщам желаните от мен пропорции на тялото, по крайно погрешен начин (коремни преси и планкове). Разбира се тогава не го знаех, защото за диастаза не бях чувала. Познато ви звучи, нали?

Втората бременност мина леко и с много движение (все пак имах дете на година и няколко месеца) и родих посредством секцио.

Изведнъж се оказа, че си имам голяма и доста дълбока диастаза (5 пръста дълга, 3 широка и над 1 фаланга дълбока) и бонус – пъпна херния. За мое щастие бях разбрала, какво е диастаза и срещнах Ваня. Разбира се, прибирането на това сладко „коремче“ от снимката до приемлив вид, беше само блян.

В началото на 8-мия месец. Износих до термин.

От колко време тренираш с Ваня?

Вече 1 година.

 


Ника по време на тренировка в залата. Упоритият труд, винаги се отплаща.

Защо реши да се включиш в предизвикателството?

По няколко причини:

  • Първо, като всяка майка и/или работеща жена не мога да посещавам залата, толкова често колкото ми се иска (успявам само в събота и често с децата). Предизвикателството е изключително гъвкаво от гледна точка на това, кога да се изпълняват упражненията – гледаш файловете когато имаш време, правиш упражненията когато намериш от 2 до 32 минути. Три пъти на ден по 5 минути не е толкова трудно.
  • Защото предизвикателството включва видеа, които дават голям спектър от практични знания като: как да седим, ходим, да отпускаме мускулите когато са схванати, как да клякаме, без да натоварваме ставите и редица други, които остават за цял живот.
  • Не на последно място дава знания за храненето – как влияе храненето на прибирането на диастазата, как да се храним балансирано, да се освободим от ненужни килограми без глад и редица други полезни съвети.

Какви резултати постигна?

Сами можете да видите как ми се е подобрила стойката, а диастазата – останала е 2 пръста дължина и 1 ширина. Пъпна херния все още си имам, но състоянието значително се е подобрило.

Според теб кой беше „ключовият” момент за постигането на резултатите?

На първо място релаксацията и възстановяването на естествената дължина на мускулите. Преди да се включа в програмата си мислех, че е достатъчно правилното изпълнение на упражненията. Оказа се, че НЕ. Разтяганията, които усвоих са също толкова важни.

На второ място – постоянството. Може да е само 1 упражнение или 1 релаксация, но да е всеки ден, колкото и трудно да е.

И на трето място – храненето!

Ти какво промени в храненето си?

Храненето ми стана по-пълноценно и балансирано. Научих се как трябва да е структурирано, така че да е засищащо, полезно и да не напълнявам. Осъзнах необходимостта от включването на различни групи храни и как да се комбинират и го търся съзнателно. Дори когато съм възпрепятствана да сготвя (на гости, на път или купувам готова храна) вече знам как да комбинирам, за да минимизирам негативните последици. Готвя по-здравословно и да, оказва се, че здравословното може и да е вкусно. Едно огромно постижение е, че сведох до минимум консумацията на бяла захар, сладкиши и други захарни изделия. Просто вече тази жажда за сладко, прималяване и мигновено прибягване до шоколад, ги няма. Признавам си, когато съм на гости се изкушавам, но у дома вече приготвям полезни десерти (оказа се, че има изобилие от рецепти).

Все още има случаи когато нарушавам принципите си и определено съжалявам след това. Промяната е трудна, не става от веднъж, но е инвестиция в дългосрочен план.

Ако очаквате кулинарните предизвикателства да са диета за отслабване – не са това. Те създават навици за едно балансирано хранене. Тези навици остават и след края на програмата.

Кое те затрудни най-много?

Изпълнението на 10 000 крачки всеки ден. Уви това е нещо, което и сега все още не изпълнявам. Но това разбира се не ме демотивира, напротив. Започнах съзнателно в ежедневието си да търся движение, навсякъде и във всичко, което ме заобикаля.

Как се отрази участието ти в предизвикателството на твоето семейство?

Цялото семейство тръгнахме по един път на осъзнато хранене и повече движение, а както всички знаем това е ключът към по-здравословен начин на живот. Децата „тренират“ с мен. Тренират е в кавички, понеже за тях е забавление и игра. Това е един невероятен бонус, всички знаем, колко по-малко движение има в ежедневието на децата в сравнение с преди.

Ники и нейните две прекрасни момчета – Яни и Ради.

Кое от нещата, които научи ще продължиш да правиш?

Абсолютно всичко!

Какво  би казала на момичетата, които си мислят „аз не мога!”?

Всички могат. Ето моята тайна за успех:

  • Изтривам от съзнанието си фразата: „ще го направя утре“ или „ще започна утре“ Обикновено „утре“ нещо се случва, заети сме, уморени сме и т.н. Започвам сега.
  • Сграбчвам момента и възможността – докато играя с детето, готвя, пазарувам, гладя, шофирам. Ще се изненадате колко лесно може да бъде, стига веднъж да усвоите начина. Всяка от вас, носи тежки пазарски торби, вдига детето, навежда се да събира играчки и дрехи. Правете го по правилния начин и така неусетно сте си направили една малка тренировка.
  • Фокусирам се върху постигнатото, а не върху неуспеха. Всички имаме дни, когато просто не се получава, онези луди дни, в които сме нервни, преуморени, недоспали и просто нищо не ни се прави. Случва се. Мислете и бъдете позитивни. Ще компенсирате при първа възможност.

Бих дала един съвет – поставяйте си малки цели. Много жени си поставят големи цели. Искат веднага и бързо да постигнат резултати и когато това не се случи, рязко се демотивират. И аз бях от тях, какво си мислите. Поставяйте си малка цел, след като я постигнете – следващата и разбира се, радвайте се на успеха. С малки крачки, но смели и стабилни. Не сте сами, Ваня и Маги подкрепят и окуражават, а в групата ще срещнете толкова жени, с които да обменяте опит и идеи, с което всичко става по-лесно.

Когато започнах Ваня ми каза „можеш, но от теб зависи, колко си постоянна“. Сега го виждам, радвам се на постигнатото и чакам следващото ниво на предизвикателството.

И разбира се, гордея се, с това, което постигнах. Стана възможно с правилните хора и методи. Не вярвах, че някога с 2 деца ще изглеждам по този начин и ще се чувствам пълна с енергия.

Има още какво да се желае, но тези цели ги пазя за следващото ниво, нали знаете, с малки крачки.

Ние лично не виждаме какво още има да се желае! Ника е в перфектна форма!

Ако искате да постигнете подобни резултати се запишете за участие в програма “Не на диастазата”.